РЕШЕНИЯ ПО ИМУЩЕСТВЕН СПОР КРАЖБА

Касае се за Решение на Софийски Аппелативен Съд, касаещо отказ на застраховател по претенция от застрахован по застраховка Каско на МПС с настъпило застрахователно събитие – кражба на лек автомобил. Компанията отказва извънсъдебната претенция не поредица от основания, които не издържат в съда.

р. д. № 4 394/2 013 година по описа на Софийски апелативен съд

РЕШЕНИЕ

629

гр. С. 03.04.2 014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският апелативен съд, гражданска колегия, 7-ми състав в публичното заседание на 10.02.2 014 (десети февруари две хиляди и четиринадесета) година в състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове: Д. Д.

Г. Н.

при участието на секретаря Р. Й., като разгледа докладваното от съдията Д. Д. гр. дело № 4 394, по описа за 2 013 година като за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК и е образувано по повод на въззивна жалба с вх. № 110 466/08.10.2 013 година, подадена от [фирма] [населено място] срещу решение № 6 391/10.09.2 013 година, постановено по гр. д. № 10 747/2 012 година по описа на Софийски градски съд, гражданска колегия, І-во гражданско отделение, 2-ри състав в частта му, с която е осъдено, на основание чл. 208, ал. 1 от КЗ, да заплати на С. Г. Г. сумата от 41 000.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „каско на МПС” по застрахователна полица № 1100818501026730/27.05.2 011 година за настъпило на 29.09.2 011 година застрахователно събитие „кражба на застрахованото имущество”-лек автомобил модел „БМВ”, модел „320Д”, с рег. [рег.номер на МПС] , заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска 02.08.2 0112 година до окончателното изплащане, както и сумата от 3 233.38 лева, представляваща законната лихва върху главницата от 41 000.00 лева за периода от 28.10.2 011 година до 01.08.2 012 година, включително и сумата от 2 743.60 лева разноски по делото. Поискано е обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявения срещу дружеството иск да бъде отхвърлен изцяло.

Ответникът по въззивната жалба С. Г. Г. е подал отговор на въззивната жалба с вх. № 127 436/12.11.2 013 година, с който е изразено становището, че жалбата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея решение да бъде потвърдено.

[фирма] [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 25.09.2 013 година, а подадената от него срещу решението въззивна жалба е с вх. № 110 466/08.10.2 013 година, като е подадена по пощата на 26.03.2 013 година. поради това и на основание чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 259, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на формалните изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Въззивната жалба е подадени от надлежна страна, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Софийският апелативен съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и при спазване на чл. 269, изр. 2 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

Видно от представеното по делото свидетелство за регистрация №[ЕИК] С. Г. Г. е бил собственик на лек автомобил модел „БМВ”, модел „320Д”, с рег. [рег.номер на МПС] . Съгласно застрахователна полица № 1100818501026730/27.05.2 011 година посоченият автомобил е бил застрахован за риска „каско на МПС“ за периода от 29.05.2 011 година до 28.05.2 012 година. Уговорената застрахователна сума е била в размер на 50 500.00 лева. Същевременно застрахователната премия е била в размер на 2 271.59 лева. Видно от представената сметка по вноска № 0090887 година сумата е заплатена по сметката на застрахователя на 27.05.2 011 година. Затова предвид изричната разпоредба на чл. 187 от КЗ застрахователният договор би трябвало да е е влязъл в сила.

Съгласно удостоверение № ЗМ3048/10.10.2 011 година година на Шесто РУП при СДВР на 29.09.2 011 година С. Г. Г. е заявил в управлението, че е установил липсата на лек автомобил модел „БМВ”, модел „320Д”, с рег. [рег.номер на МПС] , който е бил паркиран в [населено място], [улица], пред № 1. Въз основа на това заявление е образувана преписка ЗМ № 3 048/2 011 година по описа на 06 РУП при СДВР и пр. пр. № 43 768/2 011 година по описа на Софийска районна прокуратура. Видно от постановление от 31.10.2 011 година по втората от посочените преписки досъдебното производство е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК. Впоследствие с постановление от 16.01.2 012 година производството по делото е било възобновено. От това постановление е видно, че досъдебното производство е било образувано срещу неизвестен извършител, затова че за времето от 01.00 часа до 08.00 часа на 29.09.2 011 година в [населено място],[жк], [улица], пред № 1 е отнел противозаконно чуждо МПС- лек автомобил модел „БМВ”, модел „320Д”, с рег. [рег.номер на МПС] , от владението на С. Г. Г., без негово съгласие и с намерение да го ползва, като автомобилът е негова собственост, което е престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК. С постановлението деянието е преквалифицирано на такова по чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК като досъдебното производство отново е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК. Тези обстоятелства се установяват и от удостоверение №ЗМ3048/11.01.2 012 година на Шесто РУП при СДВР. От същите доказателства се установява, че автомобилът е обявен за общодържавно издирване като до момента извършителят на престъплението и автомобилът не са открити и продължават да се издирват от органите на МВР. Посочените доказателства са достатъчни да бъде прието за установено, че лекият автомобил модел „БМВ”, модел „320Д”, с рег. [рег.номер на МПС] е отнет от владението на собственика му С. Г. Г. от трето лице Компетентните органи по досъдебното производство са приели, че се отнася до престъпление по чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, а именно кражба. Същевременно не са установени данни за участие на С. Г. Г. в изчезването на автомобила. В случая доказателствената тежест за установяването на такива факти по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК се носи от [фирма] [населено място]. Дружеството обаче не е ангажирало доказателства в тази насока, поради което установеното с посочените по-горе доказателства не може да се счита оборено. Затова както се посочи по делото е установено, че лекият автомобил модел „БМВ”, модел „320Д”, с рег. [рег.номер на МПС] е отнет от владението на собственика си С. Г. Г. без негово съгласие. При това доколкото автомобилът не е открит не може да се приеме, че е налице отнемане по смисъла на чл. 346, ал. 1 от НК, тъй като в този случай не е налице елемента на своене на вещта, докато по чл. 194, ал. 1 от НК отнемането на вещта е именно с цел присвояване. Поради това е установено, че лекият автомобил модел „БМВ”, модел „320Д”, с рег. [рег.номер на МПС] е предмет на кражба.

Видно от застрахователна полица № 1100818501026730/27.05.2 011 година кражбата на автомобила е покрит застрахователен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от НК кражбата се счита извършена от момента на отнемането на вещта, поради което от този момент настъпва и застрахователното събитие. За настъпването му не е необходимо да е открит конкретния деец или да има постановена присъда по отношение на него, тъй като такива предпоставки не са предвиждани в общите условия за застраховане на [фирма] [населено място]. В тях застрахователното събитие кражба е определено като такова по чл. 194 от НК и затова настъпва с отнемането на вещта. От този момент започва да тече и давността по чл. 197 от КЗ и изискването за откриване на извършителя или за съществуването на влязла в сила присъда по отношение на него може да доведе до погасяването на правата на застрахования по давност доколкото в тези случаи не са налице предпоставките за спиране на давността по чл. 115 от ЗЗД.

На 29.09.2 011 година, т. е. в установения с разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от КЗ С. Г. Г. е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. При това е спазен и предвидения в т. 2.9.2 от общите условия за застраховане на сухопътни превозни средства без релсови превозни средства на [фирма] [населено място] двадесет и четири часов срок за уведомяване за настъпване на застрахователното събитие. Въз основа на това уведомяване в [фирма] [населено място] е била образувана щета № 110100009676/29.09.2 011 година. По тази щета е постановен отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, документиран с писмо изх. № 3 783/28.10.2 011 година, който е мотивиран с неизпълнение на задължението за подновяване на информационното обслужване за пасивна маркировка „С. марк“. Този отказ е потвърден с писмо изх. № 1 365/24.04.2 012 година.

Върху самата застрахователна полица е посочено, че не се покрива риска „кражба и грабеж на цяло МПС“ до поставяне на аларма, извършване на пасивна маркировка „С. марк“ и подновяване на информационното обслужване на пасивна маркировка „С. марк“ в пункт посочен от застрахователя. Това условие съществува и в декларацията за сключване на застраховки „автокаско“ и „злополука на местата в МПС“. Същевременно С. Г. Г. не оспорва, че не е изпълнил това условие на застрахователя.

Спорен е въпросът дали посоченото обстоятелство може да е основание за отказ да се плати застрахователно обезщетение. Условията, при които застрахователният договор влиза в сила са посочени в разпоредбата на чл. 187 от КЗ. Съгласно посочената разпоредба застрахователният договор влиза в сила след плащането на цялата дължима премия или на първата вноска от нея при разсрочено плащане на премията, освен ако със закон е предвидено или в договора е уговорено друго. С оглед на това заплащането на застрахователната премия е основание за влизането в сила на застрахователния договор само ако страните не са уговорили друго. Тези уговорки може да са направени било в самата застрахователна полица, било в друг документ, при спазване на предвидената в чл. 184, ал. 1 от КЗ. С тях могат да бъдат дерогирани като основание за влизане в сила на застрахователния договор не само плащането на застрахователната премия, но и други допълнителни условия предвидени в общите условия на договора за застраховка, което следва от разпоредбата на чл. 186, ал. 1, изр. 2 от КЗ. При това всеки един от посочените в цитираната по-горе застраховка застрахователни рискове, представлява самостоятелно събитие, за което може да бъде сключена самостоятелна застраховка, отделно от общата такава. С оглед на това може да се поставят допълнителни условия за влизането в сила на застрахователния договор само за част от поетите застрахователни рискове, а не само за целия договор. В случая видно от посоченото в застрахователната полица, а именно че не се покрива риска „кражба и грабеж на цяло МПС“ до поставяне на аларма, извършване на пасивна маркировка „С. М.“ и подновяване на информационното обслужване на пасивната маркировка „С. М.“ може да се направи извода, че подновяването на информационното обслужване на пасивната маркировка „С. М.“ за автомобила е допълнително условие за влизането в сила на застрахователния договор в тази му част. Доколкото към момента на настъпването на застрахователното събитие информационното обслужване на пасивната маркировка „С. М.“ на автомобила не е било подновено, то застраховката не би следвало да е влязла в сила. В тази връзка решение № 173/20.11.2 013 година, постановено по т. д. № 727/2 012 година по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро т. о. и решение № 175/13.01.2 014 година, постановено по т. д. № 1 060/2 012 година по описа на ВКС, ТК, І-во т. о. Подновяване на информационното обслужване на пасивната маркировка „С. М.“ обаче е условие сбъдването, на което зависи от поведението и на двете страни по застрахователния договор. От една страна С. Г. Г. е бил задължен да представи автомобила за подновяване на информационното обслужване, но от друга страна застрахователят е бил длъжен да посочи пункт, в който това да бъде направено. При това без изпълнение на последното задължение С. Г. Г. не би могъл да изпълни своето такова за предоставяне на автомобила за подновяване на обслужването. Ответникът по жалбата твърди именно такова бездействие от страна на застрахователя, което се установява и от показанията на разпитания по делото свидетел Т. И. Г.. С оглед на това С. Г. Г. не е имал възможността да изпълни задължението си да предостави автомобила подновяване на информационното обслужване на пасивната маркировка „С. М.“. В този случай приложение трябва да намери разпоредбата на чл. 25, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД и доколкото неизпълнението на задължението на Г. за подновяване на информационното обслужване на пасивната маркировка „С. М.“ се дължи на неизпълнението на задължението на застрахователя да посочи пункт, в който това да се извърши условието да се счита за сбъднато. Затова ако застрахователното събитие настъпи в този период застрахователят не може да откаже плащане като твърди, че не се е сбъднало условие, което е било предпоставка за влизане на застрахователния договор в сила, несбъдването на условието се дължи на негово поведение. При това поради това поведение на застрахователя застрахованият не може да изпълни своето задължение, което да доведе до сбъдването на условието.

Предвид изложеното по-горе в конкретния случай липсата на подновяване на информационното обслужване на пасивната маркировка „С. М.“ не може да послужи като основание за отказ от страна на [фирма] [населено място] да изплати застрахователното обезщетение. Същевременно с това не може да иска и намаляване на размера на дължимото се обезщетение по смисъла на чл. 189, ал. 4, чл. 190, ал. 4 или чл. 191, ал. 2 от КЗ доколкото изпълнението на задължението на С. Г. Г. е изцяло в зависимост от посочването на пункт за подновяването на информационното обслужване. Без последното Г. не може да предостави автомобила, а оттам и да допринесе за настъпване на застрахователното събитие.

Освен това [фирма] [населено място] се позовава на неизпълнение на задължението по т. 2 на раздел ІІІ „Изключени рискове“ от общите условия, съгласно които такива са при нанесени щети на МПС, непредставянето му за оглед пред застрахователя. Неизпълнение на това задължение обаче ще е налице само ако автомобилът не се представи за оглед на застрахователя след като са причинени вреди, подлежащи на обезщетение по сключения застрахователен договор. Подобно задължение е невъзможно при риска „кражба“, тъй като автомобилът не се намира във владение на застрахования. Другото твърдение на [фирма] [населено място] е, че С. Г. Г. е увеличил застрахователния риск по смисъла на т. 2.16 от раздел VІ на общите условия, като е оставил автомобила паркиран на тротоара, а не го е прибрал в гаража, където е било постоянното или преимущественото му домуване съгласно т. 8 от декларацията за сключване на застраховки „автокаско“ и „злополука на местата в МПС“. Това обаче също не може да се счете като основание за отказ, тъй като по този начин всяко паркиране на автомобила на друго място, освен в гаража, би се явило в нарушение на застрахователния договор. Подобно тълкуване на договора обаче би довело до невъзможност за използване на автомобила. Последните две твърдения на [фирма] [населено място] са отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, който намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 211, т 2 от КЗ. Съгласно този текст застрахователят може да откаже да заплати застрахователното обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор. В случая задължението за уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие е предвидено в закона и в застрахователния договор. Освен това трябва да бъде преценено дали евентуалното нарушение на същото е значително с оглед на интереса на застрахователя. Тази преценка трябва да бъде направена с оглед на разпоредбата на чл. 186, ал. 7 от КЗ Съгласно посочената разпоредба общите условия на застрахователя не могат да предвиждат условия и изисквания към застрахования, включително такива при настъпване на застрахователното събитие и по отношение на неговото доказване, за които може да бъде направена благоразумна преценка, че нямат съществено значение по отношение на ограничаването на риска от настъпване на застрахователното събитие или на доказването му, както и такива, за които може да се прецени, че съществува правна или фактическа пречка да бъдат изпълнени. Т. е . от съществено значение за застрахователя са тези задължения на застрахования, които се свързват с ограничаване на риска от настъпване на застрахователното събитие, запазването на застрахованото имущество, ограничаване на вредите от събитието и осигуряването на възможност за доказването на събитието. Такъв извод следва и от разпоредбата на чл. 188, ал. 4 от КЗ, съгласно която неотговарянето на въпрос, включително и на такъв по чл. 188, ал. 2 от КЗ, не води до основание за прекратяване на договора, за искане за неговото изменение или до отказ за плащане на застрахователното обезщетение по реда на чл. 189, ал. 4 от КЗ, ако с това не се укрива съществено за риска обстоятелство. Т. е. въпросите трябва да са такива, че да са свързани пряко с поетия риск, а не да се отнасят до обстоятелства, които са без значение за същия. От това следа, че неизпълнението на задълженията по чл. 211, т. 2 от КЗ ще е значително, само ако това задължение е било свързано с ограничаване на риска от настъпване на застрахователното събитие, запазването на застрахованото имущество, ограничаване на вредите от събитието и осигуряването на възможност за доказването на събитието. Освен това за да е значително неизпълнението трябва да е допуснато с цел да бъде увреден застрахователя или да е създало възможност за това поради небрежност от страна на застрахования. Този извод произтича от разпоредбата на чл. 190 от КЗ, като при липса на умисъл застрахователят не може да откаже плащане на застрахователното обезщетение, а може само да упражни правото си по чл. 190, ал. 4 от КЗ. Освен това неизпълнението трябва да бъде извършено умишлено, а именно с цел да бъде увреден застрахователя. Доказването на това обстоятелство по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК е в тежест на застрахователя, който не е ангажирал доказателства в тази насока. На последно място, доколкото се отнася до неизпълнение на задължение след настъпване на застрахователното събитие [фирма] [населено място] е трябвало да установи не само, че това неизпълнение е съществено, но и че съществува причинна връзка между него и невъзможността му да установи фактите и обстоятелствата по настъпване на застрахователното събитие или евентуалната му невъзможност да предотврати или ограничи настъпилите вреди. В това отношение също липсват надлежно ангажирани доказателства.

Предвид на посоченото по-горе [фирма] [населено място] не е доказало съществуването на обстоятелства обосноваващи отказ за плащане на застрахователно обезщетение по реда на чл. 211, т. 2 от КЗ, поради което дължи същото на основание чл. 208, ал. 1 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 208, ал. 3 от КЗ застрахователното обезщетение не може да надвишава действителния размер на вредите към датата на настъпване на застрахователното събитие. Самият размер на вредите се определя по реда на чл. 203 от КЗ. В случая съгласно заключението на изслушаната по делото съдебноавтотехническа експертиза с вещо лице А. П. М. последната стойност е в размер на 41 000.00 лева. Затова [фирма] [населено място] дължи на С. Г. Г. застрахователно обезщетение в този размер и искът за него правилно е бил уважен от състава на Софийски градски съд, решението на който трябва да бъде потвърдено.

С оглед на изхода на делото [фирма] [населено място] ще трябва да бъде осъден да заплати на Н. Д. от САК сумата от 1 400.00 лева адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.

По изложените съображения апелативният съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 6 391/10.09.2 013 година, постановено по гр. д. № 10 747/2 012 година по описа на Софийски градски съд, гражданска колегия, І-во гражданско отделение, 2-ри състав.

ОСЪЖДА [фирма] [населено място] , [улица] да заплати на адв. Н. Д. от САК, [населено място], ул. „Х. Б. № 2, четвърти полуетаж, офис 4 сумата от 1 400.00 лева адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Върховния касационен съд на Република България, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *